Болестта на Север. За нея всеки треньор (и родител) трябва да знае

15134267_10157725321210641_133973984_nНека ви разкажа една история…

Световна купа по спортна гимнастика. В тренировъчната зала, минути преди състезанието тече трескава подготовка. На земята излиза най-добра ни състезателка сред девойките и започва да играе съчетанието си. Стига да последната серия, отскача, изпълнява перфектно упражнението във въздуха и стотни от секундата по-късно се приземява, а от крака и се чува изпукване, чува се в цялата зала…

Ще ви спестя останалата част от историята, емоцията на детето, родителите, а дори и моята. Ходенето в болницата, операцията, възстановяването. Вместо това ще ви разкажа как се стига да подобни ситуации.

Когато започнах работа с юношеския национален отбор по спортна гимнастика, едно от първите оплаквания, които поучих (и което получавах най-често) бе: „болят ме петите“.

Болестта на Север

Първата мисъл при описваните от тях симптоми винаги е свързана с възпаление на ахилесовото сухожилие, но при децата има особености, свързани с растежа, които не бива да бъдат пропускани от родителите, лекарите, терапевтите и треньорите. Това е и причината да пиша тези редове.

Растежните особености, за които говоря, са свързани с наличието на т.нар. плочки на растеж при децата, които се намират в епифизата (крайната част) на костта, а в конкретния случай при петната кост, тази растежна плочка се пада и залавно място на ахилесовото сухожилие. Болестта на Север представлява възпаление, вследствие на натоварването върху ахилеса, точно в тази зона на растеж.

Всъщност има още едно доста популярно възпаление с тези характеристики. То е в коляното, точно на залавното място на четириглавия бедрен мускул (онзи с който изпъвате крака си в коляното) и се нарича болест на Осгуд-Шлатер. За Осгуд-Шлатер ще разкажа, когато стигнем до коляното, сега го споменавам, само защото е много сходно с болестта на Север, но за разлика от нея е доста по-популярно.

Да се върнем на растежната плочка на петната кост. Вследствие на постоянно теглене и  голямо натоварване върху ахилесовото сухожилие при спортове, свързани със скачане и бягане, се получава възпаление в зоната на растеж. Разбира се, дори при деца, възпалението може да е в ахилеса, а не в растежната плочка, но това е много лесно за изключване с един елементарен тест или за по-сигурно с рентгенова снимка.

15046228_10157710372690641_1112178391_n-1

Веднъж установено мястото на възпалението, разлики в третирането му почти няма (вземат се всички мерки, които съм описал в статията за възпаление на ахилеса) с изключение на една голяма – растежът при децата рано или късно приключва, а когато приключи възпаление в зоната растеж повече няма да има и то просто защото повече няма растежна плочка. С други думи „детето ще го израсте“.

Рискът

За да „го израсте“ безопасно е необходимо пълно прекратяване на спортната дейност или смяна с такава, която не причинява болка до момента на приключване на растежа. Това, разбира се, е недопустимо в професионалния спорт, там се прибягва към второто решение – намаляване на натоварването и физиотерапия. В много от случаите тази комбинация сама по себе си е напълно достатъчна, но крие известен риск – 1 на 100 000 (не съм сигурен за цифрата) деца има шанса да получи авулзионна фрактура или с други думи мускулът му да откъсне залавното място на ахилеса, това, което се получи и с момичето, за което разказах по-горе.

Това се получава, защото този вид възпаления имат „навика“ да отшумяват значително бавно и трудно и при възобновяване на натоварването да се появяват почти веднага, което прави лечението им, в комбинация със спортна практика, до приключването на растежа, ако не невъзможно, то изключително трудно.

Лечението

И така, ако сте треньор или родител и детето ви има възпаление на растежната плочка на петната кост, имате две опции:

Опция А:

Спирате детето от всякакви активности, причиняващи болка, и го пренасочвате към други, които не причиняват, до момента в който растежът приключи.

Опция Б:

Прекратявате натоварването на детето до момента, в който болката е изчезнала напълно. През това време се прилага лед, физиотерапия, а при необходимост и лекарства за ограничаване на възпалението, вземат се необходимите ортопедични средства (най-често стелки или само пети от стелки).

Когато болката изчезне, се започва с постепенно връщане към натоварването, в началото основно с разтягащи упражнения и упражнения за правилна техника. Това става съвместно с употребата на ортопедичните средства. Ако при постепенното натоварване отново се появят болките – всичко трябва да започне отначало.

В случай, че сте амбициозен родител и/или треньор и не можете да си позволите детето да отсъства толкова време от тренировки, както казах, рискувате (1:100 000) това дете да бъде спряно принудително вследствие на по-тежка травма, за която споменах по-горе.

Идеята на статията ми тази седмица е, не толкова да даде насоки за лечението на това „self-limited” възпаление (защото то не се нуждае от лечение, а от време), колкото да предупреди треньорите и родителите за различията на детския организъм и за рисковете, които се крият поради тези различия. За разлика от възрастния човек, децата не познават тялото си, не знаят, как да контролират натоварването, нямат разума да го направят и безмерно вярват в преценката на родителите и треньорите си, които взимат решенията вместо тях. Дали са правилни и дали рискът (когато се поема) си заслужава е абстрактен въпрос, свързан с друга тематика.


Следващата седмица ще се върнем към проблемите на „големите бягащи хора“ и ще разгледаме болките в подбедрицата, които съм сигурен, че всеки един от нас е изпитвал, като начинаещ бегач.