Бягането и пириформис синдром

Пириформис синдром

Чували сте изразът „боли ме ишиаса“ нали? А някой, някога, казвал ли ви е, че този „ишиас“ може да е причинен от бягането и да няма нищо общо с кръста? Ако подобна информация не е стигала до ушите ви, следващите редове са за вас.

Ишиас

Изразът (просто сърце не ми дава да го нарека термин) „ишиас“ е символ за болки в кръста, като най-често се свързва с възпаление на седалищния нерв. Симптомите са:

  • Болки в кръста
  • Болки по крака
  • Мравучкане или изтръпване по хода на нерва (седалище, задна част на бедрото)
  • Чувство за парене 

m. Piriformis (крушовиден мускул)

Може би за първи път ще отделя толкова внимание на мускул, но това малко крушовидно чудовище го заслужава напълно.

m. Piriformis представлява малко крушовидно мускулче, намиращо се дълбоко под седалищните мускули и свързва сакрума (долната част на гръбначния стълб) с горната част на бедрената кост, а функцията му е свързана с въртене на тазобедрената става навън. Друг важен момент за анатомията и функцията на този мускул е, че в голям процент от случаите седалищният нерв минава точно под него.

Сега си представете, че мускулът изпадне в едно състояние на непрекъснато повишен тонус (нещо, като лек вариант на крампа) и „случайно“ започне да притиска нерва, това което се получава е, че започва да ни „боли ишиасът“. Симптомите са буквално идентични за незнаещия човек, а и за голяма част от специалистите. Следва започване на симптоматично лечение и употреба на лекарствени препарати, когато всичко може да се реши по много по-прост начин.

Бягането и пириформис синдром

Ще си кажете, болката в кръста не е чисто бегаческа травма и ще сте прави. Пириформис синдромът обаче може да е пряко свързан с бягането и други спортни активности, всъщност има единични случаи на хора с този проблем, които се занимават с йога.

Как влияе бягането?

Самото бягане не е виновно за появата на проблеми с m. Piriformis, виновни са два аспекта на бягането, първият и по-важен е:

ПРЕТОВАРВАНЕТО

Основен виновник за всички травми, претоварването е чист проблем на тренировъчния процес, казвал съм го не веднъж, ако имате проблем, първо погледнете тренировъчния си цикъл, ако смятате че там всичко е наред, нещата, които трябва да погледнете в случая са още:

  • Упражнения на твърда повърхност (бетон, асфалт) – бягането и упражняването на по-твърди повърхности води до допълнителен стрес върху мускулно-скелетната система
  • Упражняване на неравна повърхност – тук често може да има изненадващи моменти по време на изпълнението на дадено движение и ако тези моменти не са търсеният ефект, значи е добре да се замислите за смяна на „терена“
  • Започване на нова тренировъчна програма след дълго прекъсване – особено опасно е, ако се опитате да започнете от нивото, на което сте били преди прекъсването. В спорта, най-важното нещо е постепенното увеличаване на натоварването и разбира се постоянството
  • „Прекалено много, прекалено рано“ – това до някъде влиза в горната точка, ако започнете прекалено голямо натоварване, когато тялото не е готово, то ще получите интересен (а според Тери Пратчет, интересен, означава всичко друго, но не и добър) отговор от тялото си
  • Използване на износени или неудобни маратонки – мисля, че не е нужно да обяснявам, колко не е добре да се използват износени маратонки за бягане, особено, когато бягаме по асфалт
  • Продължително седене – излага на голям стрес това малко мускулче, а ако го комбинирате с последвало неочаквано натоварване, резултатът може да бъде… интересен

Второто важно нещо след тренировъчния процес е:

БИОМЕХАНИКАТА

Стойката и позицията на тялото ни по време на бягане могат да бъдат предпоставки за много и разнообразни травми, сред тях е и пириформис синдромът, особено, ако бягате със силно отведени навън пръсти.

Лечение

В случа, че „ишиасът“ се дължи на пириформис синдром, лечението включва изхвърляне на всички лекарства и третиране на конкретното мускулче с физиотерапевтични методи и средства, включващи основно, физиотерапия, масаж и най-важното – стречинг. Целта на лечението е мускулът да се релаксира, ако е наранен, да премине по-бързо през възпалителния процес, а след това да се подобри силата, издръжливостта и контролът му. Съветването със специалист може да ви спести значителен брой бъдещи проблеми с този тип „ишиас“.

Превенция

За да се предпазите от тази травма, е нужно да следвате няколко прости правила:

  • Добро вработване (загряване, разгряване, наречете го както искате) преди тренировка. Топлият и подготвен за работа мускул има далеч по-малки шансове да бъде наранен по време на тренировка.
  • Почивка и възстановяване – „почивката прави шампиона“ е популярен израз и лично аз го свързвам с това, че шампионите са хората, които тренират най-много, а за да тренираш най-много, трябва да го правиш без травми, които да те вадят от играта. Това може да се случи само, когато даваш на тялото си адекватна почивка за да може то да се възстанови и подготви за следващото натоварване.
  • Силова и кондиционна тренировка за всички мускули на таза (както под и над него) – не става само с тичане (трябва и акъл).
  • Добре разтегнати мускули и като цяло добра подвижност в цялото тяло – разбира се добрата подвижност трябва да е съпроводена с отличен контрол, защото едното без другото няма да помогне за нищо, даже обратното, може да навреди.

Следващата седмица ще се насочим към травма по-характерна за спринтьори и ще разберем как да се предпазим по най-ефикасния начин.