Monthly Archives: November 2017

Да прекратим ли тренировка или да тренираме с болки?

Болката е начинът на тялото да алармира когато нещо не е наред. Целта на тренировките е така наречената позитивна адаптация, костите, мускулите, а дори и самите стави реагират на упражненията и стреса, като стават по-силни. В даден момент обаче тъканите стават неспособни да се адаптират към приложения върху тях стрес от тренировките (най-често става при комбинацията „прекалено много и прекалено рано“). Този процес води до постепенно увеличаване на умората, чувствителността в тъканите и до появата на болки с напредването на дните и седмиците. Не рядко води и до появата на остри болки по средата на тренировка.

Източникът на болката е единият проблем. Другият се появява, ако продължим да тренираме с болки. В този случай трябва да се внимава дали тази болка променя начина ни на бягане, защото начинът на организма да се защити и да намали болката е чрез така наречените от медицината – компенсаторни механизми. Те могат не само да влошат нещата в конкретната зона, но и да наранят и прилежащи такива, като изменят мускулния тонус.

Всички ние обичаме да бягаме, не искаме да спираме, но трябва ли? И кога трябва?

Ето няколко точки, които да ни ориентират:

  • Увеличаване на болката или появата на остра болка – болка, която се увеличава по време на бягане, трябва да бъде избягвана. Бягането трябва да бъде или модифицирано така, че да няма болка или да бъде прекратено изцяло. Ако постоянното дразнене се превърне в остра болка, то е добре незабавно да прекратим тренировката си.
  • Болка, която се задържа след тренировка – Ако болката остава или дори се засилва след тренировка, значи сме прекалили с натоварването.
  • Болка, която се влошава – ако излезем да тренираме с болка и оценим болката си с 4 от 10 например, то тя не трябва да се влошава по време на тренировка.
  • Болка която причинява накуцване – Ако болката изменя механиката ни на бягане по какъвто и да е начин, трябва да намалим обема на тренировките или дори да спрем, докато върнем добрия за нас бегови модел. Всяко за държане на лоша механика на бягане може да повлияе негативно на възстановяването на тъканите или дори да доведе до други контузии.

Спортистите сме известни с ината си, често избираме да бягаме и тренираме с болки, което може да превърне малката травмичка в сериозна контузия и да ни принуди да „влезем в бокса“.

Ако следваме горните четири правила, можем да разрешим голяма част от проблемите свързани с болките. Един от големите страхове обаче е, че ще загубим форма, ако не тренираме, но хайде да поставим на кантар, пропускането или модифицирането на две тренировки с две седмици физиотерапия или дори с евентуално лягане на масата в някоя болница. Кое печели? А и за да не излизаме от форма, винаги можем да заменим бягането с друга активност за кратък период от време.

В спорта е широко използван изразът „No Pain, No Gain” и той е много верен, защото прекалено малкият стимул, не може да доведе до споменатата по-горе позитивна адаптация, но помнете бягането с болки може да ни струва много повече, отколкото кратката почивка и временната модификация в тренировъчния процес.

Издръжливост

Що е то издръжливост?

Издръжливостта е едно от основните физически качества и отразява способността на човек да запази продължително време своята работоспособност, противопоставяйки се на умората и останалите фактори, които оказват негативно влияние върху работоспособността.

А какво е работоспособност?

Работоспособността е понятие, което определя възможностите на човек за извършване на работа.

Свеждайки тези две понятие до законите на физиката и електротехниката, се получава така, че те се изчисляват съответно във ват/час или ват (всъщност нещата са малко по-сложни, но нека не задълбаваме). Представете си телефон, шест инча дисплей, четири ядрен процесор, един гигабайт рам (кога станаха толкова мощни тези джаджи бел.ред) и т.н., който носи в себе си 2750mAh батерия. Сега си представете същия този телефон, с 5100mAh. Познайте кой е по-издръжлив и задръжте картинката за след малко, когато ще продължим с това, как да подобрим издръжливостта.

Видове издръжливост

От гледна точка на тренировъчната практика съществуват два вида издръжливост:

Обща (вегетативна) издръжливост – способността на спортуващия да извършва продължително време физическа дейност, която натоварва основните функционални системи. Параметрите на общата издръжливост са сърдечната честота, натрупването на лактат в кръвта и др. Забелязали сте, че откакто бягате и тренирате се връщате от магазина с две пълни торби без проблеми, а преди това едва сте довлачвали една? Е това е в следствие подобряването на общата издръжливост. Това е и нещото, което се предава от един спорт към друг, но вече самите спортни (в по-голямата си част) зависят от другия тип издръжливост –

Специална издръжливост – това е издръжливостта в рамките на конкретна двигателна дейност. В зависимост от практикувания спорт или дистанция, специфичната издръжливост може да бъде скоростна, силова или скоростно-силова.

Кои са факторите на издръжливостта?

Видовете факторите най-общо казано са три: биоенергетични, спортно-технически и психологически(воля, мотивация и т.н.).

Биоенергетични фактори:

Увеличени запаси от енергия в организма – едно от най-важните условия за издръжливост. Колкото повече бензин имате в резервоара, толкова повече път ще успеете да минете. В следствие на тренировките, в мускулите започва да се складира по-голямо количество енергия. Нека се върнем на телефона, за който говорихме, 2750mAh срещу 5100mAh, кой ще сърфира по-дълго?

Спортно-технически

Друго важно условие за по-голямата издръжливост е по-икономичното използване на наличната енергия. Това включва както по-икономични физиологични функции и метаболитни процеси (механична ефективност), така и ефективното използване на механичната енергия (по-добра координация и техника при бягане). Връщаме се на телефона, говорихме за шест инчови дисплей, четири ядрени процесори и еднакви като цяло параметри, с изключение на батериите – 2750mAh и 5100mAh. А споменах ли, че този с 2750mAh използва e-ink технология за дисплея? Все още ли смятате, че този с 5100mAh ще изкара по-дълго? А ще свършите ли същата работа и за същото време с e-ink дисплея? Е, в човешкия организъм нещата стоят по подобен начин. Имате склад с енергия и хардуер, който го използва (или ако предпочитате може да е мотор), колкото по-икономичен е хардуера/мотора, толкова повече работа ще свърши или съответно ще измине повече път. Това е и основният критерии за икономичност – отношението на изразходваната енергия към изминатото разстояние.

Това разбира се е едната страна на монетата, другата е техниката в съответния спорт и икономичността на движенията, както и композицията на тялото. Представете си кола с голям резервоар и икономичен двигател – перфектна предпоставка за високо КПД. Сега си представете, че предна дясна гума извършва ексцентрични движения, а воланът непрекъснато играе и мести колата в ляво, дали КПД-то на колата не падна малко? А дали няма да го срина съвсем, ако ви кажа, че колата тежи 3,5 тона, а в багажника има 400 килограма картофи. Човешкият организъм, както вече казахме е доста сходен. Повече маса се движи по-трудно. Лошата техника на придвижване изисква повече енергия.

За децата

Стигнахме и до най-важната част от днешното писание – развиването на качеството издръжливост при деца. В последно време се нагледах на провалени таланти. Бързи деца, с много качества, които биват юркани по своя или по воля на треньорите да правят обемни натоварвания и тежки тренировки, засягащи аеробната издръжливост. Ще го напиша веднъж, а в последствие ще го повтарям безброй много пъти: качеството издръжливост не достига максималното си развитие в училищните възрастови групи и това се дължи на недостатъчното съвършенство на вегетативните функции, с други думи, е безпредметно да се работи за аеробна издръжливост, когато органите, които я подсигуряват все още не са разгърнали пълния си потенциал.

Това разбира се не значи, че не може да бъде „атакувана“ лактатната система за енергетично осигуряване. Как става това – в следващи статии, а следващия път ще поговорим за качеството бързина.

Преди бягане: да ядеш или да не ядеш?

С наближаването на световния ден на тоалетните (да, и такова нещо има, тази година се пада на 19 ноември), ще разгледаме едни, да ги наречем… кафяви теми. Първата от които е свързана с вечния въпрос: да се храним ли преди тренировка?

Нека започнем с популярните твърдения:

  • Бягането на гладно подобрява горенето на мазнини
  • Бягането на гладно гори мускули
  • Бягането на гладно е най-добрия метод за отслабване
  • Бягането на гладно повишава издръжливостта

Сега нека на кратко разгледаме физиологията на бягането на гладно и след това ще се върнем към митовете и легендите.

Когато говори за бягане на гладно или тренировки на гладно, обикновено става дума за сутрешни тренировки. Сутрините са предпочитани от много хора (вече сме обсъждали темата) поради ред причини и същите тези хора предпочитат да тренират на гладно поради три основни причини:

  • Нямат време да чакат храната да „слегне“
  • Храненето преди тренировка отключва нежелани стомашни реакции (ооо да, световен ден на тоалетната)
  • Чули са/прочели са, че това е най-добрият начин да отслабнат

Противно на всички очаквания, сутрин след един хубав и здрав сън човек е напълно способен да тренира пълноценно (дори без да е закусвал), това се дължи на факта, че гликогеновите депа в мускулите са пълни, а нивата на кръвна захар са на прилично ниво и всичко това за сметка на гликогена в черния дроб (който се „презарежда“ от наличните мазнини).

Да се върнем на митовете:

Бягането на гладно гори мускули…

…поради недостига на енергия. Който недостиг ще се появи след като изчерпим наличния гликоген и увеличим интензивността на натоварването, което ще отнеме известно време, а и повечето нормални хора ще са прекратили тренировката си поради появата на замаяност, слабост и умора.

Бягането на гладно повишава издръжливостта

Теорията, която стои зад това твърдение е, че бягайки на гладно, или ако трябва да съм по-точен, чрез специфични тренировки при предварително изпразнени гликогенови депа, подобряваме възможностите на организма за горене на мазнини и намаляваме нуждата от гликоген, с други думи тялото се учи да се движи повече с по-малко енергия (увеличава се т.нар. КПД). За съжаление към този момент няма конкретно изследване, което да доказва подобряване на представянето на състезания вследствие на такива тренировки.

Бягането на гладно подобрява горенето на мазнини

Един от верните митове, но колкото е верен според науката, толкова е и безполезен според практиката. Нека погледнем на нещата така, мазнините са сравнително по-трудни за използване като енергиен източник, изискват повече кислород. За да бъде доставен този кислород се налага по-бавно бягане, което с времето може да се подобри, като скорост, но в никакъв случай няма да стигне нивата на бягането с използване на гликоген като енергиен източник. Тоест, тялото ви ще се научи да гори мазнини по-бързо, но въпросът е кога ще използва това свое умение? Може би на следващия маратон, където ще пием спортни напитки и гелове или на състезание на 5км за което сме се събудили късно и, казано на жаргон, сме стартирали от тоалетната? Наложили се да използваме това умение, значи нещо много сериозно се е объркало в състезателния ни план.

От друга страна…

…Бягането на гладно е най-добрият начин да отслабнем…

Точно заради по-доброто усвояване на мазнините.

Когато сваляме килограми се препоръчват дълги и бавни бягания на гладно, защото тогава най-голям процент от енергията, която използваме, идва от мазнините. Този голям процент обаче се взима от сравнително малко изразходена енергия.

Когато сваляме килограми най-важните неща са ускоряването на метаболизма и енергийният баланс. Две неща, които можем да повлияем по-добре с тежки и кратки до средно дълги тренировки (всъщност така наречените HIIT са едно от най-доброто решение), отколкото с бавно бягане на гладно. И противно на очакванията, вечерна тренировка (HIIT) без последвало „пълнене на гликогенови депа“ (хранене) е оптималното решение за сваляне на килограми, защото ще предизвика глюконеогенеза по-рано (поради предварителното изчерпване на депата) и съответно разграждането на мастни киселини с цел използването им като енергия.

В крайна сметка…

Бягането на гладно може да е добър бонус към тренировките ни, особено, ако обичаме да ставаме рано. Макар и да не е оптималният начин за подобряване на издръжливостта или отслабване, може да подобри усвояването на мазнините, да ни подготви за някои критични моменти в по-дълги състезания, защото, колкото и да е добър един план, той трае в първите 5 минути (образно казано) и в крайна сметка няма такова животно като „перфектен състезателен ден“. И отново да споменем световния ден на тоалетната и да подготвя нещата за следващата статия, най-големият бонус на бягането на гладно е, че няма да ни принуди да бием пауза в търсене на най-близката тоалетна (която в повечето случаи се оказва храст с широки листа).